Орф-Шулверк или музика с действие, въображение и удоволствие
Радостина Крумова - учител по музика
ЦДГ №12 „Пинокио”- гр. Варна
„Шулверк е щастие-
свобода да пееш, да се смееш,да танцуваш, да създаваш…”
Карл Орф
В световната практика съществуват няколко образователни концепции относно музикалното възпитание на децата, които са основа за разработване на различни програми и методики. Една от най- известната и популярна в над 40 страни по целия свят е концепцията на бележития немски композитор Карл Орф- “Шулверк- Музика за деца”.
Наименованието “Schulwerk” е създадено от самия К. Орф през 20-те години на ХХ в. и означава „образование в действие”. Тази методика се ражда от самата практика и едва след това бива теоретично осветлена и обоснована. Не - да си научил нещо, да го знаеш и после да го приложиш на практика, а обратното- ето веруюто на Карл Орф, защото всеки може да направи само това, което „сам се е опитал да направи”/Песталоци/1/
Основния принцип на „Шулверк”: „уча, правя и творя”- позволява на децата да изпълняват и създават музика заедно, да я опознават в реални, живи действия, а не в научно теоретизиране. Тя цели да ги приобщи към музикалното изкуство чрез „елементарно” музикално възпитание и образование, в което основните елементи са музиката, словото и движението. Главна цел е самият творчески процес, възможността на децата да изразят себе се чрез музиката, а не създаване на шедьоври за публиката.
Особености:
Орф-Шулверк е начин да се преподава и учи музика. Той се основава на неща, които децата обичат да правят- да пеят, да повтарят, да римуват, да пляскат, да танцуват, да поддържат ритъма с инструменти. Системата е изградена въз основа на синтез на различни видове дейности: пеене, движение, свирене, рецитиране… /К.Орф създава и нови музикални инструменти, красиво звучащи, опростени, лесни за свирене и игра: ударни мелодични и немелодични, духови, струнни; самоделно направени от природни или подръчни материали/
Орф-Шулверк е предназначен за всички деца, а не само за привилегированите, талантливите или избраните малцина. Има място за всяко дете в рамките на ансамбъла и всеки допринася според възможностите си.
Орф-Шулверк се базира на развитието на детското творчество. Основната цел на заниманията не е толкова техниката на свирене с Орф-инструментите или вокалните умения, а развитието на творческото начало, което от своя страна е важно за общото развитие на личността: „За детето, с детето, от детето”[1]. Песталоциевската мисъл на Орф е да се достигне до музика чрез музика и при това да се събудят собствените творчески сили у детето преди всичко от деца, а не от авторитета на учителя /1/.
Импровизацията е основен метод на музикалното образование в Шулверк. Орф философията насърчава децата да преживеят музиката по свой начин и чрез импровизации да изследват нейните възможности. За Орф са важни първо преживяването и опита на детето, а после- разсъжденията.
Музиката в Шулверк се опира на фолклорните мотиви. Широко са застъпени народните мелодии, поговорки, пословици, броилки, закачки…
Орф-Шулверк се осъществява в неконкурентна атмосфера, в която една от наградите е удоволствието да измисляш музика заедно с другите. Шулверк помага на децата да музицират колективно.Орф разработва упражнения, песни и пиеси, които могат да се променят, изменят, добавят или измислят заедно с децата. Интересния материал ги насърчава да съчиняват, импровизират, фантазират. Всъщност, и за двете страни- учител и ученик- Орф-Шулверк е тема с безкрайни вариации носеща удоволствие чрез лично музикално преживяване.
Музикално-педагогическа концепция /4/:
Измерения /5/:
Социални- Когато ние „правим” музика, ние се учим да взаимодействаме и споделяме с другите- комуникация на идеи и чувства, адаптиране и преговаряне, предизвикване, сътрудничество, празнуване и съвместно забавление.
Емоционални- Музиката ни позволява да изразим своите чувства, да отразим или променим нашето настроение: да ни успокои или развълнува, да ни въодушеви или шокира…
Когнитивно- При „правене” и слушане на музика ние използваме нашето въображение и опит за да дадем музикална форма на идеите и чувствата.Възприятията, паметта, формираните общи представи и идеи, решаването на проблеми развиват нашите способности.
Физически- Чрез пеене, танцуване, свирене на инструменти ние повишаваме контрола на нашите движения и глас: енергия, гъвкавост, сръчност, сила, скорост, координация, дишане…
Терапевтични- Музиката е средство за комуникация. Тя успокоява, стимулира, утешава, релаксира или активизира.
Духовно- Музиката създава условия за съзерцание, размишления и трансцеденталност.
ОРФ-ШУЛВЕРК ПО СВЕТА И В БЪЛГАРИЯ
През своето половин вековно съществуване Орфовската педагогика на „Шулверк” се превърна в истинска световна империя със своя Орф-Институт в Залцбург, учебно-методически издания, семинари и конференции в над 40 страни по света. Концепцията на Карл Орф е получила заслужено признание в Германия, Австрия, Англия, САЩ, Швеция, Дания, Финландия, Португалия, Япония, Испания, Чехия, Корея, Австралия, страните от Южна Америка, Тайланд, Китай и други.
В света съществуват общо 45 „Орф-Шулверк” асоциации, които информират за актуални въпроси, свързани с „елементарното” музикално и танцово възпитание на „Шулверк” и подпомагат дейността на педагозите в тази насока. Българската асоциация „Орф-Шулверк” е регистрирана във Варна през 2004г.
През 2007г. нейният председател Весела Люпке-Вълкова съвместно с немската фондация „Карл Орф” организира първия „Орф-Шулверк” курс в България, на който 25 музикални педагози от детски градини, училища и музикални школи от Варна, Добрич и Провадия се запознаха с основните принципи на „Шулверк” и прилагането на тази методика и техните техники. Основен лектор на курса бе музикалната и танцова педагожка Верена Машат от Испания, представяща методиката на К.Орф в редица европейски страни. Дълги години г-жа Машат е работила като преподавател в „Орф Институт” в Залцбург, а понастоящем е преподавател в Кралската Консерватория в Мадрид. Като лектор на Творческо ателие взе участие и музикалната педагожка Марияна Теофилова, работеща в Англо-Американското училище в София и натрупала опит от международни Орф-Шулверк курсове в Залцбург и Париж. Специален гост на практическия семинар бе музикологът Лада Брашованова, която лично се е познавала с Карл Орф, и която преди няколко десетилетия прави първите /неуспешни/ опити за въвеждането на методиката в българските училища. Курса предизвика голям интерес сред музикалните педагози във Варна, затова през лятото на 2008г. бе организиран втори практически семинар отново с лектор Верена Машат, в който взеха участие и педагози от Шумен и Велико Търново.
ОРФ-ШУЛВЕРК В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Безспорен факт е, че за децата няма нищо по-добро от творчеството. Не случайно Л.Н.Толстой подчертава: „Ако човек не е свикнал в детството си да твори, в живота той само ще копира, подражава” /2/. Защото точно детството е възрастта, в която се зараждат и развиват творческите умения и способности. - Как би ни помогнал „Орф-Шулверк” в тази насока? Как и до каква степен техниките и методите на „Шулверк” могат да провокират и стимулират творческите изяви на децата? И дали тяхното използване би превърнало детската градина в творческо ателие, където всяко дете ще твори според собствените си възможности?
ПРИЛОЖЕНИЕ В ПРАКТИКАТА
Запознаването с философията и основните принципи на „Шулверк” породи много въпроси, чийто отговори се крият прилагането им на практика. Участието ми в практическите семинари през 2007 и 2008г. ме обогати в много аспекти и зареди с нови идеи и материали. Реших да изпробвам някои от тях с децата от ЦДГ №12 „Пинокио” и тъй като имам афинитет към танците и музикалните игри първоначално се насочих към музикално-двигателните упражнения, игри и импровизации. Те заемат централно място в „Шулверка” и според Орф нито едно музикално занимание опиращо се на него не трябва да се провежда без двигателни упражнения/3/. Към задачите, които не изискват специални техники на развитие и са достъпни за всяко дете още от първите занимания е реагирането на акустичен или оптичен сигнал. Тази тренировка на възприятията в съчетание с двигателна реакция винаги се провежда под формата на игра. За ориентиране в пространството и времето използвах игрите „Моето място”, „Разходка”, „В къщи”, „Статуи”, „Змия”, „Последният ще стане пръв” и др. в различни вариации, при които децата трябва да се движат спокойно, свободно разпръснати в стаята и при сигнал да се подредят по предварително определен начин. Същевременно използвах тези игри и за изграждане на умения и навици за наблюдение и вслушване в музиката, и за регламентиране на основното правило: „Щом свири музика- никой не трябва да говори!”. Защото както не веднъж бе подчертавала г-жа В.Машат много важен фактор за успешното прилагане на „Шулверк” е дисциплината и винаги, когато има някакво движение трябва да има някакъв ред.По време на заниманията установихме правила за поведение, както за децата- кога може да се говори, кога слушаме музика, кога я изпълняваме, къде е мястото на всеки един в стаята, т.е. определяне на изходното положение на групата; така и за мен като ръководител- винаги да се стремя да работя в Piano или Mezzo Forte; по-малко говорене и устни команди и по-вече включване на мимики и жест. Този превес на невербалната комуникация за сметка на вербалната предизвика интерес у децата, активизира тяхното внимание и възприемане. Първоначално играехме на фона на музикален инструмент /дайре, звънчета, маракаси/ или само на изпята от мен мелодия. По-късно включих записите, предоставени от „Шулверк”-курса. Една от най-често използваната музикална форма при тях е А - В, като много важно бе децата да разберат, че двете части са различни по темпо, динамика или тембър- да усетят разликата в музиката слухово и чрез движения, а не да броят или да чакат звуков сигнал за промяна от ръководителя. Така с постепенното усложняване на задачите и игрите у децата се подобриха бързината на реакциите, умението да чакат, да откриват момента на встъпление, да се вслушват и „усещат” музиката… Скоро активната самостоятелна дейност, при която детето само влиза в ролята на водач стана любима за всички. „Изиграй, покажи, както ти искаш, а ние ще повтаряме след теб”- тези прости думи отваряха пред детето невидима врата към свободния свят, увереност и самочувствие. Те повишиха нивото на самоконтрол и самооценка, предизвикваха положителни емоции и чувство на удовлетвореност /аз сам, аз мога/. Възможността изпълнението да се приема без никакви условия /независимо дали е добра идея или просто повторение/ позволяваше на децата да се разкрепостят, да се освободят, да бъдат себе си. За постепенното надграждане на уменията и знанията на децата, за поддържане на тяхната активност, внимание и интерес допринесе и динамиката на заниманията по отношение на формата /колкото са по-малки децата, толкова по-често трябва да сменяме формата- индивидуална, голяма група, по 2, по 3…/, изходното положение и дейностите /редуване на много бързи движения с почивка или минутка за мислене и обяснение, на релаксация с интензивна фаза и обратно/.
Едновременно с музикално-двигателните упражнения, игри и импровизации изпробвах с децата и техники и игри свързани със словото: комуникативни и речеви игри и упражнения; с музиката: възприемане на музика и пеене в съчетание с жестове и съпровод; с елементарното музициране, при което използвахме тялото като наш инструмент, или различни природни материали като инструменти/ дървени пръчки, камъни, шишарки, рапани и др./ Интерес предизвикаха нетрадиционните инструменти от неща, които присъстват в нашето ежедневие- метални лъжици, шишета с вода, моливи, гребени, ключове, кутийки с дъвки, пакетчета хартиени кърпички… Всички тези игри и занимания предизвикаха неподправен интерес от страна на децата, доставиха им много радост и положителни емоции, и постепенно станаха неизменна част от заниманията по музика. Интерактивни по своята същност те провокираха развитието на различни анализатори и оказаха влияние върху цялостното развитие на децата: те станаха по-активни, организирани, разкрепостени, емоционални. Притеснителните, затворени деца постепенно се включваха в заниманията и увлечени от общата работа, придобиха увереност в себе си, свобода в общуването, творческа радост от постигнатото.
Игрите на „Шулверк” се оказаха просто, достъпно, но в същото време и ефективно средство за музикално възпитание и цялостно развитие на децата. Тяхната достъпност и занимателност крие в себе си много музикални открития: ритмически, интонационни, темброви. Украсени с изразителна мимика и жест, тези игри развиват творческото въображение, фантазия и доставят огромно удоволствие както на децата, така и на възрастните. А разнообразните методи, прийоми и варианти дават възможност всеки път игрите да бъдат различни. Но чувството за ритъм, музикалния слух, умението да свирят на музикални инструменти, пеенето..- това не са най-важните резултати от използването на „Шулверка” в заниманията по музика. По-ценни са изградените умения за преживяване характера и настроенията на музикалните образи; умения за емоционално възприемане на високохудожествени произведения на изкуството като еталон за красота; за повишаване на творческата активност, самоконтрол и самооценка; за обогатяване на чувствата и развитието на положителни емоции, както и за туширане на негативните и трансформирането им в положителни. Ценността на „Шулверк”-игрите е и в това, че те могат да се използват практически по всяко време: на музикалните занимания, на празници, развлечения; в останалите режимни моменти в детската градина- утринна гимнастика, в различни регламентирани или нерегламентирани ситуации; както и в свободното време- на двора, на разходки, в къщи и т.н. След близо година и половина прилагане на „Шулверк”-идеите в детската градина аз се убедих на практика, че идеята „За активно обучение” издигната от К.Орф носи положителни резултати, помага на децата да развият своя творчески потенциал и ги приобщава към вълшебния свят на изкуството. А на нас, учителите, разбужда нашата собствена фантазия и ни позволява да избягаме от шаблоните и рутината за да се развиваме напред.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Брашованова-Станчева, Л., Карл Орф, С.,1993
2. Якова, М., Възпитание и творчество на децата, Ш., 1998
3. Баренбойма, Л.А., Элементарное музыкальное воспитание по системе Карла Орфа, М., 1978, с.150
4. http://www.depedu.yar.ru
5. http://www.orff.org.uk
[1] Песталоци